Северна Добруджа е откъсната от българските земи в резултат на геополитически сделки, наложени от Русия след Руско-турската война (1877–1878). Това не е просто военен акт, а част от по-широка имперска стратегия, в която Русия използва българските територии като разменна монета за свои интереси. Какво се случва през 1878 г. - Санстефанският договор (3 март 1878): Русия, като победител във войната срещу Османската империя, диктува условията. Въпреки че договорът предвижда голяма автономна България, Русия си връща Южна Бесарабия от Румъния. - Компенсация за Румъния: За да компенсира Румъния за загубата на Южна Бесарабия, Русия ѝ „подарява“ Северна Добруджа — българска територия, населена с българи и част от Българската екзархия - Без съгласие от българите: Това решение е взето без да се пита българското население. Граф Николай Игнатиев, руският посланик в Цариград, играе ключова роля в тази сделка, която българската историография често нарича „удар срещу националното единство“ Военни действия и последици - През Първата световна война (1916–1917), България води бойни действия в Добруджа срещу руско-румънски сили, опитвайки се да си върне територията. Това е т.нар. Добруджанска кампания на Трета българска армия - Въпреки успехите, Северна Добруджа остава извън българските граници до днес, като част от Румъния. Така Русия, макар и представяна като „освободителка“, всъщност играе решаваща роля в откъсването на Северна Добруджа от България — не ч