"През септември 1946 г. България, която е сред държавите, загубили Втората световна война..." Ами тя, България винаги е била сред губещите, дори когато на фронта реално е печелила, както например през балканската и междусъюзническата война. И това съвсем не е случайно, а е последователна политика на така наречените "Велики сили". Те използват всички възможни проксита и критични моменти срещу българите в стремежа си да защитят личните си интереси на фронта, но като не успяват го правят след това на дипломаическо ниво на масата на преговорите, където българите нямат тяжест и даже глас, а сами решават изхода. Така след всяка война, незавсимо от резултатите по време на развитието ѝ и мотивите за справедливост територията на България е все повече орязвана и предавана на съседите. После историята ни, която не кореспондира с истината, а с пропагандата, бива написана на коляно от силните на деня според техните интереси и изучавана във всичките ни учебни заведения. " Историята е биографията на нацията; паметта, която създава и поддържа народния дух, "...история има, и става народ..." - обявява Паисий. Затова тези, които искат да посегнат на народа, посягат на неговата история." ("Големият заговор срещу българите" Христо Маджаров)